Nov 22, 2007, 10:48 AM

След края на света

  Poetry » Other
1.1K 0 4

История без край и без начало,
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.

 

В полумрак изгубената тъмнина,
се слива бавно със умиращата светлина.
Всички чувства са някак изстинали,
чудесата - вече отдавна отминали.

 

В море от мъртви души,
откраднати от дявола съдби.
Очи, пресъхнали и търсещи утеха,
лутащи се по безрайната пътека.

 

Страх от полъха на самотата,
студът измества топлината.
Бягство от живота към смъртта,
пътуване след края на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...