Nov 22, 2007, 10:48 AM

След края на света

  Poetry » Other
1.1K 0 4

История без край и без начало,
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.

 

В полумрак изгубената тъмнина,
се слива бавно със умиращата светлина.
Всички чувства са някак изстинали,
чудесата - вече отдавна отминали.

 

В море от мъртви души,
откраднати от дявола съдби.
Очи, пресъхнали и търсещи утеха,
лутащи се по безрайната пътека.

 

Страх от полъха на самотата,
студът измества топлината.
Бягство от живота към смъртта,
пътуване след края на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...