16 мая 2019 г., 07:03

След мен

695 1 1

След мен

 

Не искам дитирамби и възхвали!
Не искам префърцунени слова!
Не искам празни думи и похвали!
Не искам да ме хвалят след смъртта!

Душата ми ще бъде вечно млада,
и ще остане тук, във този свят!
Защото ще обича и ще страда,
обречена на вечен кръговрат!

Свободен ще съм истински тогава
без капитал в житейската хазна!
Без дивиденти някой да ми дава
и без да търся някаква цена!

Не искам речи пълни с лицемерие
и думи пременени със лъжи!
Достатъчно е мъничко доверие
без бутафорни и измислени сълзи!

Една свещица! Неугасващ спомен
за онзи който стихове реди!
Варено жито! Залък хляб и помен!
Това ми стига! Бог да го прости!

 

15.05.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...