Не искам дитирамби и възхвали!
Не искам префърцунени слова!
Не искам празни думи и похвали!
Не искам да ме хвалят след смъртта!
Душата ми ще бъде вечно млада,
и ще остане тук, във този свят!
Защото ще обича и ще страда,
обречена на вечен кръговрат!
Свободен ще съм истински тогава
без капитал в житейската хазна!
Без дивиденти някой да ми дава
и без да търся някаква цена!
Не искам речи пълни с лицемерие
и думи пременени със лъжи!
Достатъчно е мъничко доверие
без бутафорни и измислени сълзи!
Една свещица! Неугасващ спомен
за онзи който стихове реди!
Варено жито! Залък хляб и помен!
Това ми стига! Бог да го прости!
15.05.2019 г.
© Георги Иванов All rights reserved.