След мен ...
След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове…
Навсякъде цари живот, мирен –
плават рибките, ей там в рекичката,
в полята, класи слънчево жито
и пърхат пеперудки лекокрили…
Бездънно синьо, морето блести,
тихо се плискат към брега вълните,
слънцето милва леко – замира,
с красивия залез, чайките стихват…
В парка, дечица пъргаво тичат –
радостта в очите им трепка, пламти,
прелестни цветя ухаят дивно,
влюбени се целуват, летят птици…
Вода пих на изворче планинско,
а, от бора, катерички надничат…
Към Божи твари, ръце простирам –
след мен, уви, ще оставя тук всичко ... ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
