Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
9 февр. 2018 г., 13:56

След мене…

973 0 7

След мене…

 

Трептят у мене птици и звезди,

безкрайни разстояния се гонят,

сред ветрове душата ми блести,

а пръстите ми сред безкрая бродят.

 

Рисувам пак мечтите си с финес,

косите си със панделка пристягам,

научих се да дишам просто в Днес,

докрайно във мига да се потапям.

 

Сега съм мъдра малка светлинка,

частица нежност галеща всемира

и зная, че докрая ще раста

във своята земя все тъй щастлива.

 

И някой ден, когато се стопя,

когато стана спомен и надежда,

след мене ще остане любовта,

която към безвремие отвежда.

 

08.02.2018г.

Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0