9.02.2018 г., 13:56 ч.

След мене… 

  Поезия
627 0 7

След мене…

 

Трептят у мене птици и звезди,

безкрайни разстояния се гонят,

сред ветрове душата ми блести,

а пръстите ми сред безкрая бродят.

 

Рисувам пак мечтите си с финес,

косите си със панделка пристягам,

научих се да дишам просто в Днес,

докрайно във мига да се потапям.

 

Сега съм мъдра малка светлинка,

частица нежност галеща всемира

и зная, че докрая ще раста

във своята земя все тъй щастлива.

 

И някой ден, когато се стопя,

когато стана спомен и надежда,

след мене ще остане любовта,

която към безвремие отвежда.

 

08.02.2018г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??