След мене…
След мене…
Трептят у мене птици и звезди,
безкрайни разстояния се гонят,
сред ветрове душата ми блести,
а пръстите ми сред безкрая бродят.
Рисувам пак мечтите си с финес,
косите си със панделка пристягам,
научих се да дишам просто в Днес,
докрайно във мига да се потапям.
Сега съм мъдра малка светлинка,
частица нежност галеща всемира
и зная, че докрая ще раста
във своята земя все тъй щастлива.
И някой ден, когато се стопя,
когато стана спомен и надежда,
след мене ще остане любовта,
която към безвремие отвежда.
08.02.2018г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
