13 окт. 2012 г., 18:09

След началото идва КРАЙ

899 0 0

Пролетта зелена идва утре,
никнат весели цветя,
расне нещо друго в мене вътре -
цветето на любовта!

 

Идва лято и изпепелява
мойто цвете вътре в мен,
но намира сили и успява
да живее ден за ден.

 

Но тогава лед земята смръзва,
то започва да трепти,
студ и хлад в градинката проплъзват.
То не ще им устои!

 

И умира в миг блянът прекрасен,
и умира радостта,
идва ред на студ и смрад ужасен,
болката от любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...