Oct 13, 2012, 6:09 PM

След началото идва КРАЙ

  Poetry » Love
898 0 0

Пролетта зелена идва утре,
никнат весели цветя,
расне нещо друго в мене вътре -
цветето на любовта!

 

Идва лято и изпепелява
мойто цвете вътре в мен,
но намира сили и успява
да живее ден за ден.

 

Но тогава лед земята смръзва,
то започва да трепти,
студ и хлад в градинката проплъзват.
То не ще им устои!

 

И умира в миг блянът прекрасен,
и умира радостта,
идва ред на студ и смрад ужасен,
болката от любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...