10 мар. 2016 г., 22:20

След осмомартенско, в метрото

548 0 0

Живи са, живи. Вече пътуват.
Явно са страдали тез самодиви.
Едната - видимо съществува,
а другата просто няма сили.

 

Празник бе вчера, а днес в метрото.
Как до почивката ще оцелеят?
След купон могат само роботите.
За тези, прогнози да дам не смея.

 

Цветята явно във тор са расли.
Вонят и двете със страшна сила.
Гримът размазан, всичко е ясно,
дори се питат къде са били.

 

Работен ден е, а във метрото,
две самодиви пуфтят и сумтят.
Едната е позабравила облеклото,
а другата е взела и чуждо за път.

 

Празник бе вчера. Днес - равносметка.
Мъжете снимат тоз парадокс.
Душата ми иска бронежилетка,
а двете вече започват бокс...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....