10 mar 2016, 22:20

След осмомартенско, в метрото

  Poesía
547 0 0

Живи са, живи. Вече пътуват.
Явно са страдали тез самодиви.
Едната - видимо съществува,
а другата просто няма сили.

 

Празник бе вчера, а днес в метрото.
Как до почивката ще оцелеят?
След купон могат само роботите.
За тези, прогнози да дам не смея.

 

Цветята явно във тор са расли.
Вонят и двете със страшна сила.
Гримът размазан, всичко е ясно,
дори се питат къде са били.

 

Работен ден е, а във метрото,
две самодиви пуфтят и сумтят.
Едната е позабравила облеклото,
а другата е взела и чуждо за път.

 

Празник бе вчера. Днес - равносметка.
Мъжете снимат тоз парадокс.
Душата ми иска бронежилетка,
а двете вече започват бокс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...