10 mar 2016, 22:20

След осмомартенско, в метрото

  Poesía
546 0 0

Живи са, живи. Вече пътуват.
Явно са страдали тез самодиви.
Едната - видимо съществува,
а другата просто няма сили.

 

Празник бе вчера, а днес в метрото.
Как до почивката ще оцелеят?
След купон могат само роботите.
За тези, прогнози да дам не смея.

 

Цветята явно във тор са расли.
Вонят и двете със страшна сила.
Гримът размазан, всичко е ясно,
дори се питат къде са били.

 

Работен ден е, а във метрото,
две самодиви пуфтят и сумтят.
Едната е позабравила облеклото,
а другата е взела и чуждо за път.

 

Празник бе вчера. Днес - равносметка.
Мъжете снимат тоз парадокс.
Душата ми иска бронежилетка,
а двете вече започват бокс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...