Mar 10, 2016, 10:20 PM

След осмомартенско, в метрото

  Poetry
542 0 0

Живи са, живи. Вече пътуват.
Явно са страдали тез самодиви.
Едната - видимо съществува,
а другата просто няма сили.

 

Празник бе вчера, а днес в метрото.
Как до почивката ще оцелеят?
След купон могат само роботите.
За тези, прогнози да дам не смея.

 

Цветята явно във тор са расли.
Вонят и двете със страшна сила.
Гримът размазан, всичко е ясно,
дори се питат къде са били.

 

Работен ден е, а във метрото,
две самодиви пуфтят и сумтят.
Едната е позабравила облеклото,
а другата е взела и чуждо за път.

 

Празник бе вчера. Днес - равносметка.
Мъжете снимат тоз парадокс.
Душата ми иска бронежилетка,
а двете вече започват бокс...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...