След пороите
Ще се стече животът на порои,
преди да сме усетили, че идва.
И всичко, без което, всъщност, можем,
със някой гръм внезапно ще си иде.
Неумолимо времето ще тръгне,
ще ни поглежда младостта от снимки,
когато дъщеря ни пак отгърне
албума с радостта на миналото.
Ще пита ”Мамо, ти ли си? Нима?”,
а аз ще се усмихвам многозначно.
Ще се учуди, че младежът там
е, всъщност, най-обичният й татко.
И как така черешата на двора
е стигнала високото на покрива.
Ще гледа поодтелно всички хора,
които обитаваха живота ни.
Ще съумеем ли тогава да й кажем
че всеки с нещо ни е бил потребен,
дори и този, вадил от колчана
стрелата – да ни прободе в сърцето.
Че, стичайки се в жадните ни вени,
поравно силно с радости и болки,
животът със пороите на времето
не е докоснал вярната ни обич...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
