Ще се стече животът на порои,
преди да сме усетили, че идва.
И всичко, без което, всъщност, можем,
със някой гръм внезапно ще си иде.
Неумолимо времето ще тръгне,
ще ни поглежда младостта от снимки,
когато дъщеря ни пак отгърне
албума с радостта на миналото.
Ще пита ”Мамо, ти ли си? Нима?”,
а аз ще се усмихвам многозначно.
Ще се учуди, че младежът там
е, всъщност, най-обичният й татко. ...