3 дек. 2020 г., 14:12

След последния спектакъл 

  Поэзия » Любовная
339 6 9

СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ

 

Изплака Бог ръждясали сълзи 

в шалтетата от листопадна прежда, 

Над ридовете сивото пълзи

и все по-близка зимата изглежда.

 

Приключва октомврийският парад,

оставил куп кълчища върху дрипи.  

И аз потъвам сред мъгла и хлад,        

и ситен дъжд в косите ми се сипе.   

 

Как мразя ледовития сезон

и неневиждам брулещия вятър.

И с кратък реверанс ли, и с поклон  

на сцената пред зимния театър,

 

от мене ще си тръгне есента –

с копнежите по неиграни роли,  

на кладата захвърлила без жал

прокъсаните ми вечерни рокли?   

 

Суфльорът е пиян от сутринта,

разбъркал е пасажите от текста.    

Не се гримирам, няма за кога  

да бъда непристъпна и злочеста. 

 

Аз бях дотук, нататък ти си сам.

Как бавно всичко губи смисъл –

афишът за спектакъла – съдран,

и мойто име никой не е вписал.

----------------------------------

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??