След последния спектакъл
СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Изплака Бог ръждясали сълзи
в шалтетата от листопадна прежда,
Над ридовете сивото пълзи
и все по-близка зимата изглежда.
Приключва октомврийският парад,
оставил куп кълчища върху дрипи.
И аз потъвам сред мъгла и хлад,
и ситен дъжд в косите ми се сипе.
Как мразя ледовития сезон
и неневиждам брулещия вятър.
И с кратък реверанс ли, и с поклон
на сцената пред зимния театър,
от мене ще си тръгне есента –
с копнежите по неиграни роли,
на кладата захвърлила без жал
прокъсаните ми вечерни рокли?
Суфльорът е пиян от сутринта,
разбъркал е пасажите от текста.
Не се гримирам, няма за кога
да бъда непристъпна и злочеста.
Аз бях дотук, нататък ти си сам.
Как бавно всичко губи смисъл –
афишът за спектакъла – съдран,
и мойто име никой не е вписал.
----------------------------------
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
