10 мар. 2009 г., 22:42

След потопа 

  Поэзия
601 0 8
След потопа
Сънувах някакви ъгли...
Ъгли на бяла пирамида -
Търкулнала се до морето -
Вълните пълнеха я с миди.
Отворена прозрачно-бяла
Редеше мидичка до мида.
Езици пъплеха към нея,
Но без да могат да я стигнат.
И ми напомняше за храм -
Единствен оцелял... - във мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??