След потопа
Сънувах някакви ъгли...
Ъгли на бяла пирамида -
Търкулнала се до морето -
Вълните пълнеха я с миди.
Отворена прозрачно-бяла
Редеше мидичка до мида.
Езици пъплеха към нея,
Но без да могат да я стигнат.
И ми напомняше за храм -
Единствен оцелял... - във мене...
© Надежда Маринова All rights reserved.