30 янв. 2013 г., 11:06  

След първата раэдяла

814 0 0

След първата раздяла

 

 

 

Сега съм сам в нощ тревожна,

а ти си толкова далече

и мисълта за теб тежи,

че ти не си до мене вече.

 

Ах, колко искам да те зърна

с твоя блян и красота

и тихичко да ти прошепна,

че ти си моята жена.

 

Аз искам само да те зърна,

о, не да бъда с тебе век

и без умора да повтарям,

че само теб обичам, теб.

 

Аз знам сега, че ти ме чакаш,

че често плачеш, знам това,

та може ли сърце любящо

живот да дава в самота.

 

И нека времето минава,

да бъде туй, що рекъл бог,

три грации в мен живеят -

надежда, вяра и любов.

 

О, мила моя, спи спокойно

и аз ще бъда в твоя сън,

с мен се радвай и тъгувай,

с мен в прекрасния си сън.

 

А утре слънцето ще грейне,

прогонило тъга и мрак,

и с първите лъчи искрящи

ще бъда пак на твоя праг.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Савар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...