След първата раздяла

Сега съм сам в нощ тревожна,

а ти си толкова далече

и мисълта за теб тежи,

че ти не си до мене вече.

Ах, колко искам да те зърна

с твоя блян и красота

и тихичко да ти прошепна,

че ти си моята жена.

Аз искам само да те зърна,

о, не да бъда с тебе век

и без умора да повтарям,

че само теб обичам, теб.

Аз знам сега, че ти ме чакаш,

че често плачеш, знам това,

та може ли сърце любящо

живот да дава в самота.

И нека времето минава,

да бъде туй, що рекъл бог,

три грации в мен живеят -

надежда, вяра и любов.

О, мила моя, спи спокойно

и аз ще бъда в твоя сън,

с мен се радвай и тъгувай,

с мен в прекрасния си сън.

А утре слънцето ще грейне,

прогонило тъга и мрак,

и с първите лъчи искрящи

ще бъда пак на твоя праг.