19 янв. 2008 г., 14:15

След росата

1.4K 0 3

Жадна съм за целувките ти.

Като розови листа по устните ми,

изгарят сърцето с миг сладост.

Когато заровиш коси в гърдите ми,

усещаш душата ми стенеща.

Понякога плаха девица, наивна,

но в дни като днешния - жадна и искаща.

За чувствата твои копнея.

Като майски цветя след росата,

окъпани в нашата страст,

стонове, изгарящи пепелта по земята,

бликат и се стаяват в душите ни.

Пристан за мен си понякога.

Аз съм твоята муза за музика.

Недоизречени бледи слова помежду ни.

От тях ме боли на свечеряване.

А ти галиш косите ми като майския дъжд

и чакаш да се разтворя за тебе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много чувствено!Искрен поклон!
  • Красота, нежност!!!
    Поздраления за хубавия стих!
  • Толкова е хубаво...!
    Мисли и чувства на обичащо момиче...
    прекрасен стих! радвам ти се, Татяна.
    с обич за теб и дъщеричката ти.Да ти е жива и здрава!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...