1 апр. 2014 г., 16:31

След сериала

677 0 3

Ура, не съм аз вече домакиня.

Не бъркам манджи и не режа лук!             

Не съм готвачка, нито съм слугиня.

С парцала и престилката – дотук!

                       

Въобще не се изнервям по опашки.

Промоциите с трепет не следя.

Не бърша прах и не пера юнашки.

Картофи и домати не садя.

                                     

А съм принцеса в лъскаво возило

и ме ухажва готин кавалер.

Все маркови парцалки и мазùла

купува ми с шампанско и хайвер.

 

И ходя по купони и забави.

Ту на Хаваите, ту в Ню Йорк и Париж.

От щастие съвсем съм се забравила.

Не помня, че съм родом от Мъглиж.

 

Ох, стреснах се... Къде ли се намирам?

Пред телевизора, задрямала съм май...

В леглото твърдо, в старата квартира...

а на екрана мига дума КРАЙ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...