За всичката ми болка ще си плащаш,
дори и някога да бъда твоя.
Забравям те под дни безумно прашни
все повече и няма все виновни.
Понякога си мислех, че ме искаш
в моряшките отбрани свои бягства
и просто имаш нужда да поскиташ,
но все излишна бях и все „богатство“.
От острова си викам към небето,
но то преследва смисъл по-удачен
и пази тъжни мисли и превзети,
разлива път за важните задачи. ...