След смъртта

Моля те, не ме мъчи – за мъничко до мен бъди,

или просто ми кажи, че с мен не искаш да си.

Ще страдам много, но обещавам – ще те разбера,

а на сърцето си надали ще успея да те забраня.

Когато вече болката не мога да издържам,

ще ти кажа и ще си замина, но за никъде няма да бързам.

След като си тръгна душата ми в звезда ще се превърне,

гледай я и си мечтай, но тя вече никога не може да се върне.

Ще те гледа и ще ти се радва, както досега,

всичко друго като изчезне, в нея ще остане само любовта.

Усмихвай се и бъди щастлива, но се сещай и за нашите сърца,

и знай, че една душичка скромна те обича дори и след смъртта.

Кристиан Дочев

Декември 2013 г. София