Dec 31, 2013, 4:11 PM

След смъртта

  Poetry » Love
834 0 0

След смъртта

 

Моля те, не ме мъчи – за мъничко до мен бъди,

или просто ми кажи, че с мен не искаш да си.

 

Ще страдам много, но обещавам – ще те разбера,

а на сърцето си надали ще успея да те забраня.

 

Когато вече болката не мога да издържам,

ще ти кажа и ще си замина, но за никъде няма да бързам.

 

След като си тръгна душата ми в звезда ще се превърне,

гледай я и си мечтай, но тя вече никога не може да се върне.

 

Ще те гледа и ще ти се радва, както досега,

всичко друго като изчезне, в нея ще остане само любовта.

 

Усмихвай се и бъди щастлива, но се сещай и за нашите сърца,

и знай, че една душичка скромна те обича дори и след смъртта.

 

Кристиан Дочев

Декември 2013 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...