31.12.2013 г., 16:11

След смъртта

835 0 0

След смъртта

 

Моля те, не ме мъчи – за мъничко до мен бъди,

или просто ми кажи, че с мен не искаш да си.

 

Ще страдам много, но обещавам – ще те разбера,

а на сърцето си надали ще успея да те забраня.

 

Когато вече болката не мога да издържам,

ще ти кажа и ще си замина, но за никъде няма да бързам.

 

След като си тръгна душата ми в звезда ще се превърне,

гледай я и си мечтай, но тя вече никога не може да се върне.

 

Ще те гледа и ще ти се радва, както досега,

всичко друго като изчезне, в нея ще остане само любовта.

 

Усмихвай се и бъди щастлива, но се сещай и за нашите сърца,

и знай, че една душичка скромна те обича дори и след смъртта.

 

Кристиан Дочев

Декември 2013 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...