След сто години.... II
Стоте години самота не са достатъчни за да ме върнат
обратно в руслото на така наречения мой живот.
Дори със сетни сили света с крака на горе да обърна,
не бих могъл отново да почувствам истински любов.
Дорде тече реката на живота и хвърля пръски в оня водопад,
ще си отиват спомените, обгърнати навеки в непрогледен мрак.
Ще бягат надалеч и ще се връщат като в магичен кръговрат,
докато пясъкът на времето изтича и гони ме от тоя свят.
Довиждане, до нови срещи, до следващият наш живот любима
с последен стон прошепвам тези думи, без да знам къде отивам.
Дано да няма болка там, надявам се, докато сърцето ми унива
ще помня всяка твоя дума, жест, усмивка. Довиждане. Прости ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Joakim from the grave Все права защищены
