След татко и мама
А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите
и бяхме сякаш едно цяло.
сега ги няма сред лъчите
и в нас е нещичко умряло.
И ние пътници сме, Боже!
По техен път и ний вървиме.
И нас ни чака друго ложе...
Дано със тях се поздравиме.
Дано се видиме след време
и пак да сме едното цяло.
С душите да се разбереме,
облечени в небето в бяло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
