Jan 27, 2019, 1:20 AM

След татко и мама 

  Poetry » Phylosophy
325 1 0
А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите
и бяхме сякаш едно цяло.
сега ги няма сред лъчите
и в нас е нещичко умряло.
И ние пътници сме, Боже!
По техен път и ний вървиме.
И нас ни чака друго ложе...
Дано със тях се поздравиме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??