А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите
и бяхме сякаш едно цяло.
сега ги няма сред лъчите
и в нас е нещичко умряло.
И ние пътници сме, Боже!
По техен път и ний вървиме.
И нас ни чака друго ложе...
Дано със тях се поздравиме.
Дано се видиме след време
и пак да сме едното цяло.
С душите да се разбереме,
облечени в небето в бяло.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
