А първо тръгна си баща ми.

След него тръгна си и мама.

И както казваше сестра ми,

това е някаква измама.

Те бяха живи пред очите

и бяхме сякаш едно цяло.

сега ги няма сред лъчите

и в нас е нещичко умряло.

И ние пътници сме, Боже!

По техен път и ний вървиме.

И нас ни чака друго ложе...

Дано със тях се поздравиме.

Дано се видиме след време

и пак да сме едното цяло.

С душите да се разбереме,

облечени в небето в бяло.