dodic (Деян Димитров)
266 1705
4 янв. 2007 г., 14:06

След трета фаска с водка недопита 

  Поэзия
768 0 10

 

 

Допушил третата, последна фаска,

тромаво гася я в пепелника,

на лице ми пак онази, тъжната гримаса,

със която толкова съм свикнал.

 

Люта болка свита във дланта ми,

гали чашата със водка недопита,

нуждата за алкохол в кръвта ми,

да надмогна вяло се опитвам.

 

А онез, червени прорези в ръката ми пулсират,

отдавна издълбани с хладно острие,

поредния романс в душата регистриран,

от миналото спомен - букви две.

 

Опитвам немощно да я забравя,

опитвам се да я изтръгна от сърцето,

а жаждата в кръвта ми се разгаря,

отпивам мъжка глътка за което.

 

И от стената плътно-черна сянка,

екстремно спуска се към мене,

съдбата пак жестоко ме наказва,

за прекомерно силното доверие.

 

И плащам днес за силната си обич,

която ти раздавах безрезервно,

приклещен в самотата-обръч,

за тебе пия днес, последно.

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??