След трета фаска с водка недопита
Допушил третата, последна фаска,
тромаво гася я в пепелника,
на лице ми пак онази, тъжната гримаса,
със която толкова съм свикнал.
Люта болка свита във дланта ми,
гали чашата със водка недопита,
нуждата за алкохол в кръвта ми,
да надмогна вяло се опитвам.
А онез, червени прорези в ръката ми пулсират,
отдавна издълбани с хладно острие,
поредния романс в душата регистриран,
от миналото спомен - букви две.
Опитвам немощно да я забравя,
опитвам се да я изтръгна от сърцето,
а жаждата в кръвта ми се разгаря,
отпивам мъжка глътка за което.
И от стената плътно-черна сянка,
екстремно спуска се към мене,
съдбата пак жестоко ме наказва,
за прекомерно силното доверие.
И плащам днес за силната си обич,
която ти раздавах безрезервно,
приклещен в самотата-обръч,
за тебе пия днес, последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
