След твоите дири

5 авг. 2018 г., 01:58

Поэзия » Любовная, Пейзажная

394 2 3

След твоите дири по ситния пясък

аз тръгнах в зори да те срещна, тогава

над мене бял гларус летеше и крясък

дочух и помислих си... той ме напада.

Загледана в него, окото ми трепна,

обзе ме спонтанна и стряскаща мисъл

как снощи го нямаше, днес не изчезва,

сякаш яви се от съм недомислен.

От клюна висеше му борова клонка,

навярно я носи на своята любима,

довечера пак ще нощува бездомен,

но няма значение, щом я обича...

След този си преход очи ще затвори

накрая на дългия ден, изтощено

ще свие крила, подир късната доба,

но пазейки клончето младо, зелено...

И утре отново ще тръгне в зарана

в краката и той ще положи награда,

а аз ще си мисля за нас, с тебе двама,

и можем ли пак да живеем в наслада?

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-08-08T20:53:27+03:00

Хубав стих.Поздрав!
Миранда (Виктория Тасева)

2018-08-05T13:49:16+03:00

Благодаря ти, LiaNik! Изпращам ти сърдечни поздрави!
LiaNik (И.К.)

2018-08-05T12:07:32+03:00

Миранда ти си страхотна поетеса! Винаги е удоволствие да прочета!