След вчерашният ден
Страшно много честитки,
страшно много хвалби.
На човек му се иска
пет пъти да се роди.
Телефонът блокира,
аз обаче не съм.
Всички думи събирам
като в приказен сън
и грижливо ги пазя
скътани във сърцето,
щом във трудност нагазя,
те за мене ще светят.
Днес разпервам ръце
за голяма прегръдка,
както малко дете
прави първата стъпка.
Заявявам открито
и дори ще крещя:
С такива приятели,
локва ми е света!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
