Страшно много честитки,
страшно много хвалби.
На човек му се иска
пет пъти да се роди.
Телефонът блокира,
аз обаче не съм.
Всички думи събирам
като в приказен сън
и грижливо ги пазя
скътани във сърцето,
щом във трудност нагазя,
те за мене ще светят.
Днес разпервам ръце
за голяма прегръдка,
както малко дете
прави първата стъпка.
Заявявам открито
и дори ще крещя:
С такива приятели,
локва ми е света!!!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
