Страшно много честитки,
страшно много хвалби.
На човек му се иска
пет пъти да се роди.
Телефонът блокира,
аз обаче не съм.
Всички думи събирам
като в приказен сън
и грижливо ги пазя
скътани във сърцето,
щом във трудност нагазя,
те за мене ще светят.
Днес разпервам ръце
за голяма прегръдка,
както малко дете
прави първата стъпка.
Заявявам открито
и дори ще крещя:
С такива приятели,
локва ми е света!!!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
