6.09.2017 г., 10:49

След вчерашният ден

648 0 3



Страшно много честитки,
страшно много хвалби.
На човек му се иска
пет пъти да се роди.
Телефонът блокира,
аз обаче не съм.
Всички думи събирам
като в приказен сън
и грижливо ги пазя
скътани във сърцето,
щом във трудност нагазя,
те за мене ще светят.
Днес разпервам ръце
за голяма прегръдка,
както малко дете
прави първата стъпка.
Заявявам открито
и дори ще крещя:
С такива приятели,
локва  ми е света!!!









 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит рожден ден и от мен, Вальо! Бъди здрав, мъдър, щастлив и вдъхновен!... Стихът ти ми хареса! Поздрвления!
  • Честит рожден ден, Валентин! Бъди здрав, обичан и вдъхновен! Стихът ти прелива от щастие, щипвам си и аз и ти желая слънчев ден!
  • Със смесени чувства съм за края на идеята, но това не ми попречи да дам висока оценка на стиха.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...