31 авг. 2021 г., 12:32

След война

1.2K 1 6

Тишина. В тишината – врата.

Зад вратата – жена и дечица.

Пред вратата – усмихнат баща.

На небето – сълза на зорница.
 

Тишина и разруха без плът...

След война оцелелите плачат

и душите им клети кървят!

След война и животът палач е!
 

След войната си никой: тегло

на отдавна помръкнало тяло.

След войната усещаш, че зло

е човека докрай завладяло.
 

Да се върнем: врата. Тишина.

Зад вратата – жена и дечица...

Знам, крепи ви надежда една

за усмивки, но тя е вдовица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...