След война
Тишина. В тишината – врата.
Зад вратата – жена и дечица.
Пред вратата – усмихнат баща.
На небето – сълза на зорница.
Тишина и разруха без плът...
След война оцелелите плачат
и душите им клети кървят!
След война и животът палач е!
След войната си никой: тегло
на отдавна помръкнало тяло.
След войната усещаш, че зло
е човека докрай завладяло.
Да се върнем: врата. Тишина.
Зад вратата – жена и дечица...
Знам, крепи ви надежда една
за усмивки, но тя е вдовица...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
