thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
Aug 31, 2021, 12:32 PM

След война

  Poetry
1.2K 1 6

Тишина. В тишината – врата.

Зад вратата – жена и дечица.

Пред вратата – усмихнат баща.

На небето – сълза на зорница.
 

Тишина и разруха без плът...

След война оцелелите плачат

и душите им клети кървят!

След война и животът палач е!
 

След войната си никой: тегло

на отдавна помръкнало тяло.

След войната усещаш, че зло

е човека докрай завладяло.
 

Да се върнем: врата. Тишина.

Зад вратата – жена и дечица...

Знам, крепи ви надежда една

за усмивки, но тя е вдовица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0