Aug 31, 2021, 12:32 PM

След война

  Poetry
1.2K 1 6

Тишина. В тишината – врата.

Зад вратата – жена и дечица.

Пред вратата – усмихнат баща.

На небето – сълза на зорница.
 

Тишина и разруха без плът...

След война оцелелите плачат

и душите им клети кървят!

След война и животът палач е!
 

След войната си никой: тегло

на отдавна помръкнало тяло.

След войната усещаш, че зло

е човека докрай завладяло.
 

Да се върнем: врата. Тишина.

Зад вратата – жена и дечица...

Знам, крепи ви надежда една

за усмивки, но тя е вдовица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...