31 ago 2021, 12:32

След война

  Poesía
1.2K 1 6

Тишина. В тишината – врата.

Зад вратата – жена и дечица.

Пред вратата – усмихнат баща.

На небето – сълза на зорница.
 

Тишина и разруха без плът...

След война оцелелите плачат

и душите им клети кървят!

След война и животът палач е!
 

След войната си никой: тегло

на отдавна помръкнало тяло.

След войната усещаш, че зло

е човека докрай завладяло.
 

Да се върнем: врата. Тишина.

Зад вратата – жена и дечица...

Знам, крепи ви надежда една

за усмивки, но тя е вдовица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...