17 дек. 2023 г., 09:23

След вятъра

1.2K 4 19

Момиче съм слънчево, след вятъра тичам,

всяка пролет съм същата твоя любима.

Под цъфнали клони в любов ти се вричам,

но съм жена и много приличам на зима.

Топло лято е, не спирам все вятъра гоня,

есенни листи пилея, слънце събирам,

любовта ти слънчева пак ми напомня,

че съм есен, но отново ухая на зима.

Като времето странно и аз съм различна,

топла и жарка, студена - пълна с мъгли.

На всички сезони мога аз да приличам.

Все вятъра гоня, но ти до мен остани…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, сега наистина и аз се почувствах щастлива За мен е истинско удоволствие
    Може ли без учтивата форма, ще се радвам
  • Аз лично често Ви чета. Запомнящи са, ярки, емоционални. Не винаги пиша коментари обаче
  • Радвам се, че хареса стихчето ми!
    Благодаря, че прочете!
  • Чудесно! Имате собствен почерк, ярък, оригинален, чувствен!
  • Но, Вили, това е всеизвестно и не е никаква тайна
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...