17.12.2023 г., 9:23

След вятъра

1.2K 4 19

Момиче съм слънчево, след вятъра тичам,

всяка пролет съм същата твоя любима.

Под цъфнали клони в любов ти се вричам,

но съм жена и много приличам на зима.

Топло лято е, не спирам все вятъра гоня,

есенни листи пилея, слънце събирам,

любовта ти слънчева пак ми напомня,

че съм есен, но отново ухая на зима.

Като времето странно и аз съм различна,

топла и жарка, студена - пълна с мъгли.

На всички сезони мога аз да приличам.

Все вятъра гоня, но ти до мен остани…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, сега наистина и аз се почувствах щастлива За мен е истинско удоволствие
    Може ли без учтивата форма, ще се радвам
  • Аз лично често Ви чета. Запомнящи са, ярки, емоционални. Не винаги пиша коментари обаче
  • Радвам се, че хареса стихчето ми!
    Благодаря, че прочете!
  • Чудесно! Имате собствен почерк, ярък, оригинален, чувствен!
  • Но, Вили, това е всеизвестно и не е никаква тайна
    Благодаря ти!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...