16 мар. 2008 г., 09:43

След забавата

863 0 16
Ти танцуваш на дансинга.
Тя се налива с водка.
Тръгва към теб в стъпка танцова.
Аз тананикам. Нарочно.

Ти и към двете ни гледаш.
Ще получиш страбизъм.
Тя ти е лесна победа.
Аз съм ти старата риза-

кърпена, но удобна.
Тя е в блестяща дреха.
Искаш да я изпробвате.
Сам навличаш доспехите.

Тя се усмихва доволна.
Явно е предпочитана!
Аз стоя срещу стола ти
и се давя в очите ти.

Ти се въртиш, неспокоен.
Почва да става опасно.
Аз те въвличам в пороя
на позабравени страсти.

Ала съм нещо отминало...
Тя пък е... Дявол я знае!
Нищо, че те е имала.
С мен ще си тръгнеш накрая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....