След залез
Заслушан в гънките на топъл залез,
дочувам свише светлошепнещ глас.
И мигличка от розовеещ облак лази
божествения образ твой в анфас.
Единствена си, ненагледна моя.
С финес даряваш крехкия ми миг.
С небесен поглед раждаш в мен покоя,
гравиран с ангеличен лик.
Животът ми е глуха малка гара,
а релсите - безкрайността.
Но в любовта ти паметно изгарям -
бенгалски метеор в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
