След залез
Заслушан в гънките на топъл залез,
дочувам свише светлошепнещ глас.
И мигличка от розовеещ облак лази
божествения образ твой в анфас.
Единствена си, ненагледна моя.
С финес даряваш крехкия ми миг.
С небесен поглед раждаш в мен покоя,
гравиран с ангеличен лик.
Животът ми е глуха малка гара,
а релсите - безкрайността.
Но в любовта ти паметно изгарям -
бенгалски метеор в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
