Заслушан в гънките на топъл залез,
дочувам свише светлошепнещ глас.
И мигличка от розовеещ облак лази
божествения образ твой в анфас.
Единствена си, ненагледна моя.
С финес даряваш крехкия ми миг.
С небесен поглед раждаш в мен покоя,
гравиран с ангеличен лик.
Животът ми е глуха малка гара,
а релсите - безкрайността.
Но в любовта ти паметно изгарям -
бенгалски метеор в нощта.
© Младен Мисана All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
