25 апр. 2010 г., 17:10

След залеза

916 0 0

След залеза, когато слънцето заспи,
а мракът омагьосващ се събуди,
когато луната се усмихне и нежно заблести
и звездите тишината с шепи я изсипват,
в тъмнината много изненади се таят,
родени от нашите мисли и желания,
осъзнати или не, те около нас кръжат,
носещи болка, щастие, мечтание.
Сбъдват се нечии бленувани мечти,
а други, хлипайки, си тръгват,
някой някъде казва "Обичам те!" с очи,
а друг нямо главата си извръща,
нечие сърце от болка започва да кърви,
а друго от любов забързано тупти,
някой иска сам веригите да позлати,
някой с докосването си веригите разкъсва,
до друг тъгата не спира да върви,
а някой с воля просто я отблъсква,
нечия душа облива се в сълзи,
нечия друга прегръща я с усмивка,
някой ръката си отдръпва, гледайки встрани, 
друг с надежда молеща ръка протяга...
Да... Мракът може нашите съдби да промени -
сякаш от магията на залеза родени,
надничат надежди бъдещи, мечти...
Но дали е от луната... често 
ние отнемаме си ги сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...