25 апр. 2010 г., 17:10

След залеза

908 0 0

След залеза, когато слънцето заспи,
а мракът омагьосващ се събуди,
когато луната се усмихне и нежно заблести
и звездите тишината с шепи я изсипват,
в тъмнината много изненади се таят,
родени от нашите мисли и желания,
осъзнати или не, те около нас кръжат,
носещи болка, щастие, мечтание.
Сбъдват се нечии бленувани мечти,
а други, хлипайки, си тръгват,
някой някъде казва "Обичам те!" с очи,
а друг нямо главата си извръща,
нечие сърце от болка започва да кърви,
а друго от любов забързано тупти,
някой иска сам веригите да позлати,
някой с докосването си веригите разкъсва,
до друг тъгата не спира да върви,
а някой с воля просто я отблъсква,
нечия душа облива се в сълзи,
нечия друга прегръща я с усмивка,
някой ръката си отдръпва, гледайки встрани, 
друг с надежда молеща ръка протяга...
Да... Мракът може нашите съдби да промени -
сякаш от магията на залеза родени,
надничат надежди бъдещи, мечти...
Но дали е от луната... често 
ние отнемаме си ги сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...