henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
6 июн. 2008 г., 17:02

След зората 

  Поэзия » Другая
848 0 15
 

След зората

паля една Бенсън енд Хеджис.

Слагам кафеварката,

отпускам се на стола.

Цигарата е добра.

Белите дробове се усмихват.

Най-сетне да опитат нещо,

което си струва.

Знам какво ще кажат непушачите,

но няма да са прави.

След първата черна глътка

поглеждам навън.

Слънцето се е изправило

и лъчите му влизат в животите.

Преди влизаха по-лесно,

имаше съвсем малко затвори.

И не беше огромен проблем да се разкараш от там.

Втората черна глътка.

Гърдите се стоплят,

а тютюнът прави тази сутрин

по-специална от другите.

„Пушенето убива"- говори Бенсън.

Не му отговарям.

Той не знае,

че малко тютюн върху смазаната ми,

окървавена глава,

спаси тялото и духа ми преди време.

Откъде да знае.

Бенсън и всички около него

се интересуват от убийството,

не от спасяването.

Бенсън е красивата кама,

която купуваш

и знаеш,

че може да ти свърши работа

не в една ситуация...

Денят разтваря прозореца ми

и цялата му пушилка дразни дробовете.

Всичкото ми иска да изкашля синия въздух.

Загасям цигарата.

Ставам от стола.

Поставям кутията Бенсън енд Хеджис в джоба на якето

и се махам от тук.

Знам, че това няма да се хареса на повечето,

но така е винаги...

след зората.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??