След зората
След зората
паля една Бенсън енд Хеджис.
Слагам кафеварката,
отпускам се на стола.
Цигарата е добра.
Белите дробове се усмихват.
Най-сетне да опитат нещо,
което си струва.
Знам какво ще кажат непушачите,
но няма да са прави.
След първата черна глътка
поглеждам навън.
Слънцето се е изправило
и лъчите му влизат в животите.
Преди влизаха по-лесно,
имаше съвсем малко затвори.
И не беше огромен проблем да се разкараш от там.
Втората черна глътка.
Гърдите се стоплят,
а тютюнът прави тази сутрин
по-специална от другите.
„Пушенето убива"- говори Бенсън.
Не му отговарям.
Той не знае,
че малко тютюн върху смазаната ми,
окървавена глава,
спаси тялото и духа ми преди време.
Откъде да знае.
Бенсън и всички около него
се интересуват от убийството,
не от спасяването.
Бенсън е красивата кама,
която купуваш
и знаеш,
че може да ти свърши работа
не в една ситуация...
Денят разтваря прозореца ми
и цялата му пушилка дразни дробовете.
Всичкото ми иска да изкашля синия въздух.
Загасям цигарата.
Ставам от стола.
Поставям кутията Бенсън енд Хеджис в джоба на якето
и се махам от тук.
Знам, че това няма да се хареса на повечето,
но така е винаги...
след зората.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
