Следата е на моето лице
Прегърнати в дъждовна капка бяхме.
Преплетени. Смълчани отведнъж.
И падахме. Неволно оцеляхме...
Не се разкъса капчицата дъжд.
Събудихме се чисти, преродени.
Полегнали сред дивата трева.
И само ято птици уморени
разкъсваха онази тишина.
Привечерният вятър ме докосна,
разсъни ме с целувка на дете.
И капката дъждовна се отрони...
Следата... е на моето лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
