8 июл. 2009 г., 22:53

Следата е на моето лице 

  Поэзия
1000 0 19

Прегърнати в дъждовна капка бяхме.

Преплетени. Смълчани отведнъж.

И падахме. Неволно оцеляхме...

Не се разкъса капчицата дъжд.

 

Събудихме се чисти, преродени.

Полегнали сред дивата трева.

И само ято птици уморени

разкъсваха онази тишина.

 

Привечерният вятър ме докосна,

разсъни ме с целувка на дете.

И капката дъждовна се отрони...

Следата... е на моето лице.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??