Jul 8, 2009, 10:53 PM

Следата е на моето лице

  Poetry
1.1K 0 19

Прегърнати в дъждовна капка бяхме.

Преплетени. Смълчани отведнъж.

И падахме. Неволно оцеляхме...

Не се разкъса капчицата дъжд.

 

Събудихме се чисти, преродени.

Полегнали сред дивата трева.

И само ято птици уморени

разкъсваха онази тишина.

 

Привечерният вятър ме докосна,

разсъни ме с целувка на дете.

И капката дъждовна се отрони...

Следата... е на моето лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...