Следи
1K
0
0
По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах,
винях и бурното море,
дори на чудо се надявах
и проклинах сивото небе…
Пристъпвах със последни сили
и чувствах болка, самота…
Вълните, толкова следи отмили,
не отмиха моята тъга…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Пейкова Все права защищены
